За кого се прави един фестивал

Винаги съм казвала, че най-важният въпрос, на който трябва да си отговорим като се захващаме с нещо ново е „защо го правим“. Та и сега така, въпрос номер едно си остава именно това – защо или по-скоро за кого се заемаме с тази нелека задача?

Най-бързият отговор

Правим всичко това за хората. Правим всичко това за онези, които обичат музиката и танца. Малко като клише нали, ама е така.

За участниците

Изначално идеята да се организира фестивал тръгва от желанието да се споделя изкуство. Тръгва от желанието на артистите да се съберат, да споделят идеи и виждания, да обменят опит … изобщо да общуват. Та така и нашите деца. Срещат се, живеят заедно, танцуват заедно, смеят се заедно, плачат при раздяла. Говорят на най-различни езици, а често се разбират и без думи. Учат се взаимно и отварят разума и сърцата си за различните, за чуждите, които стават свои. А на днешно време това е безценно.

В голяма степен ние правим това събитие заради самите участници.

Пък и така даваме сцена за изява на таланта. А детският талант трябва да се развива, да се шлифова, да расте като цвете, което трябва да разцъфти. Нали?! Е или поне аз така го усещам

За публиката

Но какво е сцената без фенове и без аплодисменти. Фестивалът се прави, колкото за артистите, толкова и заради публиката. Публика, която за да дойде и да сподели такова преживяване, значи е съпричастна. Публика, която умее да чувства и разбира изкуството, която е любопитна към новото, към гости и към домакини, към усещането за магия, която те пренася в друг свят, дори и само за малко.

Каним вас, хората, които обичат фолклора, танца, песента, смеха на децата, да споделите с нас тази емоция. Не можем да ви обещаем да сме перфектни, не можем да ви обещаем, че ще изпълним всички ваши очаквания, но ви обещаваме да ви заразим с любовта, която влагаме във всичко, което правим!

Заповядайте 🙂

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Трите движещи сили на фестивала – част втора – Милена

„- Защо ли нещата трябва да се променят? – прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
– Така имат възможност да станат по-добри!“ (Из „Мечо Пух“)

Та и ние така … гледаме да правим нещата все по-добре, особено нашата втора движеща сила

Милена Цанкова

Известна сред просветените предимно като „Другарката Цанкова“ и „кака Милена“.

Милена е пълна с енергия, идеи и сила за действие. Ще ви посрещне винаги с една огромна усмивка и отворено сърце. Често е мотора и душата на тайфата 😉 Изключително контактна е и намира общ език с всеки. Именно затова страшно бързо и лесно се запознава с нови хора. А това е едно такова специфично качество, което трябва да си го носиш вътре в душата (знам го, щото и аз съм същата). Пък Иво например не спира да се изненадва как точно ги правим тия работи, как бързо разбираме кой кой е и защо е точно той … ама можем си го :). Нали Миленке?

Много динамична и взискателна към себе си и другите, Милена мисли за детайлите и изпипва нещата. Винаги е готова да помогне с дума и жест, с каквото е необходимо. В същото време не се притеснява да те поправи, когато грешиш, да ти покаже, да те научи или ако е нуждо и да ти се скара. Това най-много й харесвам, че е искрена и откровена, пък дори понякога това да я прави „лошото ченге“. Но, ние всички знаем, че е за добро, за да се случват нещата.

Милена е организационната сила на фестивала, тази която вечно тича, за да сглобява всички елементи в едно общо цяло. Тя е нашият дипломат, който води преговори със спонсори (потенциални и реални) и подизпълнители. Натрупаният опит в медиите и в сферата на връзките с обществеността е онзи ценен източник на знания и контакти, който е нужен при организирането на големи и сложни събития. А именно такъв е фолклорният ни фестивал.

Доста е трудно да намериш снимки на другарката Цанкова, които поне малко да се доближават до портретни. Тя е винаги сред хора, често правеща маймунджолъци. Надявам се, че тази селекция ще ви даде една бегла представа за какъв огън-човек иде реч 🙂

Ето я, нашата Милена:

This slideshow requires JavaScript.

Posted in Uncategorized | Tagged , , | 2 коментара

Импровизации на тема Коледен базар

Ами да, така ги правим нещата понякога – с повече хъс, желание и решения в ход, отколкото със стройна и дългосрочна организация. Идеята се роди спонтанно, Милена я сподели с двата ансамбъла и привлече доста ентусиасти. Трябваше да направим нещо с ръце и сърце – нещо за Коледа и да го продадем на символична цена, за да съберем пари, с които да финансираме фестивала. До участие се допускаха всички желаещи, които трябваше предварително да заяват на кака Рали с какво ще участват.

DSC_0274

На една репетиция се роди идеята да направим и арт работилничка, за да покажем на децата какво могат да измайсторят. Аз знаех, че няма да имам време да творя предварително и затова се записах доброволец – оригами показвач, а Вержи реши да научи децата на своето хоби – изонит (казано иначе – шиене на картички и невероятна красота).

Като кулминация замислихме украсяване и запалване на Коледни светлинки на бора пред читалището.

Изобщо отвсякъде си миришеше на страхотен празник!

Базарът

На 16 декември се явих в читалището в 12ч, без някаква конкретна мисъл. Там ме посрещнаха толкова хора и красоти. Веднага застанах на щанда с вкусотиите – да продавам, не да ям 🙂

DSC_0270

Мариета беше направила този тестен Дядо Коледа, но кога беше намерила време не знам. Някъде между гледането на бебето и снощния Коледен купон на школата.

DSC_0269

Направо й се възхитих. Както и на момичетата направили тези красоти.

DSC_0294

А Надето от детския ансамбъл сама беше направила и украсила всичко това.

DSC_0287

И други деца бяха направили курабии, но тях не успях да снимам. Е от Facebook свалих тази снимка на точещата сладко тесто Кати Стойчева и помагащите й Гери Стойчева и сестри Йосифови.

475381_4080890628648_1829462378_o

411698_4080870588147_812080088_o

Излишно е да казвам, че през целия ден прииждаха хора, които носеха нещо и купуваха друго. Цената беше по 2 лв. за всичко, за по-лесно. Аз лично изхарчих всичките си налични пари 🙂 При тези красоти и ароматното вино донесено от Светльо и направено от Краси, просто нямаше друг начин.

262729_3997626506152_196906147_n

407259_3997626746158_1933509019_n

DSC_0296

DSC_0273

DSC_0271

10367_3997627586179_268180652_n

DSC_0277

DSC_0276

Децата

За моя огромна радост децата се оказаха много дейни и инициативни. Бяхме заседнали да се учим на оригами. Оказа се, че татко Васко Ташев също е фен на това изкуство. Показвахме, показвахме, а накрая децата започнаха едно на друго да си обясняват. Правеха цветя, украсяваха ги с брокат, тормозеха Васко да им прави стъбла и листа и ги продаваха на базара 🙂

521429_3997621946038_1426876978_n

65121_10200145967750905_2050623069_n

289961_4087291268660_116648899_o

28753_3997622226045_1184756061_n

321709_4087231267160_1615062575_o

Калин пък (който между другото е първото дете записало се в ансамбъл „Зорница“) донесе своята огромна кутия с модули за сложни оригами и един пингвин, който не успях да снимам. За кратко време увлече другите в сглобяването на фигури от хартиени триъгълничета. В един момент баща му и Таня, майката на Деси, едва смогваха да изрязват разграфени правоъгълници от цветни кадастрони. А пингвините се продаваха вече по заявка. Аз не се доредих да купя, но се научих да сгъвам модули.

12580_3997622346048_814930876_n

293170_10200145968390921_1896951324_n

Вержи направо зариби деца и родители със своето изкуство. Улисана в обяснения, тя не беше подвила крак 6-7 часа. Направо й се възхищавам на търпението и желанието. И за картичка не се вредих, всички се изкупуваха още топли, излизащи от тезгяха така да се каже.

399244_3997619985989_1149490577_n

DSC_0304

DSC_0299

DSC_0306

563689_3997625866136_1739433707_n

556319_3997623546078_681566377_n

Жана оцветяваше фигурки от тесто с най-малките. А Ани и Ивето показваха на дечицата как да изрязват снежинки от хартия, та чак и Иво заразиха. Изобщо кипеше усилен труд. В глъчка и веселие направо не усетихме как минаха 7-8 часа.

61869_10200145968110914_1518512528_n

Родителите

И родителите бяха въвлечени. Да не мислите, че стояха безучастно. Подреждаха, продаваха… В един момент се включиха активно в оригами – манифактурата на Калиновите модули. Дори татковците се захванаха да сгъват. Заразна работа 🙂 и определено много приятна

DSC_0312

DSC_0310

DSC_0309

Празничната елха

В 17,30ч тържествено запалихме светлините на елхата и играхме хоро, много хора. Снимките са с телефона и са адски тъмни (ако някой има по-добри, моля да ми прати). И в този момент читалището оживя напълно. Цялото светещо, украсено за празника, огласено от музика и гръмки смехове, одухотворено от огромното желание на всичките тези хора да случат нещо красиво за себе си и за приятелите си. Малки и големи, всички заедно създадохме нещо много повече от базар. Ние всички за пореден път бяхме една малка мила и единна общност, на която се радвам, че принадлежа.

И за този един прекрасен ден събрахме 1134 лв. Добри сме нали!

Ето на това му се казва алтернативно-забавно-весело финансиране 🙂

Posted in Uncategorized | Tagged , , , | Вашият коментар

Трите движещи сили на фестивала – част първа – Ивайло :)

„— Започни от началото — каза Царя важно — и продължавай, докато стигнеш края; сетне спри.“ (из „Алиса в страната на чудесата“)

Е, на мен ми се иска да започнем с представянето на трите движещи сили на нашия фестивал, тримата човека, без които фестивала просто няма да го има, трите супер дейни личности, които влагат цялата си енергия в това начинание (и които увличат и нас в вихъра на тази емоция).

Ивайло Първанов …

… известен още като „Уважаеми Другарю Ръководител“, бате Иво или при нужда от подаване на оплакване – Арменския поп на ансамбъла 🙂

Иво е един от основателите на детско-юношески фолклорен ансамбъл „Зорница“ и на ансамбъл за народни хора и танци „Младост“. Отдаден е изцяло на фолклора, традицията и танца. Вече пет години, че и малко повече, той е хореограф и преподавател на повече от 200 деца на възраст между 4 и 16 години. И повярвайте ми, всички те го гледат и слушат с огромен респект и уважение.

Аз лично като родител съм изключително благодарна на Иво. За нашите деца той е не просто танцов преподавател, той е истински учител – учител по живот. Именно той ги учи да бъда екип, да бъдат колектив, в който всеки се грижи за другия и за хората изобщо. Учи ги, че усърдието и сериозното отношение са важни не само в танците, но във всеки един житейски аспект. Учи ги да бъдат мислещи и чувстващи хора. А това повярвайте ми е огромна помощ за нас – родителите.

Иво е много лъчезарен, въпреки сторогото му изражение, особено когато се опитва да сглоби сложна комбинация от мисли 🙂 Той е креативната сила на фестивала, винаги пълен с идеи и букет от емоции.

Ето го 🙂

This slideshow requires JavaScript.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , | има 1 коментар

Нещо като начало :)

Ами така де. Според wordpress като се започва нов блог се казва „Hello world“ 🙂

Следвайки традицията ще ви кажа привет приятели на фолклора 🙂 Добре дошли в нашия свят!

Идеята за този блог се роди още по времето, когато реализирахме първия „Детски международен фолклорен фестивал в София“, през април 2012 г. Вече тече подготовката по организирането на второто му издание и решихме, че е време да направим и свое блогомясто, в което да споделяме и общуваме с всеки, който случайно или не, се интересува от темите свързани с децата, музиката, танца, веселието и взаимопомщта.

Започваме този блог с цел да ви покажем и разкажем как се организира фестивал. Иска ни се да споделим с вас знанието, емоцията, победите и гафовете си. Иска ни се да ви заразим със страстта към онези събития, които събират в едно хора, култури и преживявания. Иска ни се да ви покажем как се създават приятелства.

Дали ще успеем в това начинание – блога де? Само времето ще покаже 🙂

И съвсем като за начало ще споделим с вас една снимка от първия детски международен фолколрен фестивал в София, в който деца от България, Франция, Турция, Сърбия и Босна и Херцеговина танцуваха заедно.

ICFF2012

Enjoy!

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , | Вашият коментар